Румен Гълъбинов: Полезно е да се направи преглед на цените на храните
Икономистът Румен Гълъбинов в изявление за дневния информативен блок на Радио " Фокус “ " Добър ден, България “
Служебното държавно управление стартира мониторинг на цените на храните, с цел да откри дали има неточно завишаване, което ощетява жителите. Как оценявате тази мярка на кабинета " Донев “? Ще даде ли резултат и какъв ще е той?
В момента да се направи един обзор на цените както на едро, по този начин и на дребно, е потребно. Определено това ще покаже дали има някъде голословни разлики в цените както в складовете, по този начин и в магазинната мрежа. До момента, в случай че създадем обзор от началото на пандемията КОВИД-19, минем през войната, която продължава в Украйна, ние ще забележим, че настъпиха огромни промени в интернационалните пазари във връзка с цените на енергоносителите, на силата като цяло. Повишиха се цените, несъмнено, на питателните артикули, на торовете, на съвсем всичко, услугите. И това се отрази в инфлация, висока инфлация в целия свят за предходната година.
Добре, само че сравнявайки тези инфлационни процеси в другите страни, българинът по-ощетен ли е спрямо потребителите от другите страни в Европейския съюз?
Добре би било, когато приказваме за цените и изменението им в България, въпреки всичко ние да се съпоставяме с останалите страни, както и тези, които се причислиха към Европейския съюз с нас и след нас, от Централна и Източна Европа, по този начин и с другите страни, остарели страни членки. И в случай че пък съпоставим нашата инфлация и нашето изменение на цените с това, което е в страните от еврозоната, ние ще забележим, че ние сме имали съвсем двойно по-висока инфлация за предходната година от тази в еврозоната и нашето повишаване на главните храни, а и медикаменти, се е движело изпреварващо по отношение на повишаването приблизително в страните от еврозоната. Разбира се, тук има разнообразни пояснения. Ако пък забележим – има един уебсайт, който се споделя FoodDrinkEurope, в интернет, той е агрегатор на цени на съществени храни и питиета в Европейски съюз, тогава ние ще забележим, че в България в общи линии ние сме някъде по средата на този интензитет на повишаване. Не сме страната с най-голямо такова повишаване в Европейския съюз.
А коя е тази страна?
Доста са поскъпнали като цяло стоките в някои от балтийските страни. Също подобен образец за повишаване на артикули по-драстично е Унгария за предходната година, където инфлацията означи средногодишно над 20%. В Унгария главният лихвен % централната банка се принуди да го вдигне на 25%, унгарският форинт загуби 1/4 от цената си, изобщо там явно макроикономически има по-големи проблеми, в сравнение с в България. И по тази причина – да, напъните за мониторинг са положителни и дано да се създадат, дано да се види. В същото време дано да имаме поради и нещо друго: с изключение на административно ограничения, които могат да бъдат възприети, и те съществуват като разполагаем инструментариум в България – имаме си такива институции, регулатори, които са регулатори за отбрана на потребителите, за конкуренцията, за положителни търговски практики и така нататък, те да си влязат в ролята, да управляват, да глобяват, когато е нужно. Това е административната част. Но също би трябвало да имаме поради, че има и чисто пазарни пояснения за какво става това. Тези пазарни пояснения, с изключение на с интернационалния пазар, те са свързани и с метода, по който действа и вътрешният ни тук пазар. Особено за питателните артикули. За една част от питателните артикули, които се внасят, а те не са по никакъв начин малко, изключително съществени хранителни артикули, които ние употребяваме тук, една огромна част към този момент са импорт.
Да.
И от Европейския съюз импорт, и от не Европейски съюз страни импорт. Т.е. да се види на какви цени се внасят по митнически данни.
Къде бяха тези регулатори до момента?
След това да се проследят цените в търговията на едро и по-късно и на дребно и там да се откри къде по веригата става това повишаване. Защото – да, в случай че те се в насят на по-високи цени, явно е, че по-късно ще има и крайни цени по-високи, само че в случай че се внасят на относително конкурентни цени, а по-късно им се оскъпява, необяснимо за какво все още цената, до момента в който дойдат в крайните магазини за крайните консуматори, за нас, е, тогава може да се търси дали има детайл на далавера. Или друга такава комерсиална корист, да кажем.
Сега да си поговорим за медикаментите. В прелиминарен диалог с мен споделихте, че те са другият проблем на България. Онзи ден аз да вземем за пример бях в аптеката и си закупих дамска козметика – приказвам за един артикул, на цена, която ми се стори доста висока. Какво се случва с фармацевтичния ни пазар?
Ами да, с изключение на козметиката, в действителност животоспасяващи медикаменти в България се подвигнаха доста като цени, а някои даже не са и налични в мрежата, аптечната мрежа.
Да, към момента липсва инсулин.
Да. И в този момент те, нещата, са свързани, както и при храните, се получава сходен феномен, т.е. изчезва за известно време продуктът, по-късно се появява към този момент с двойно по-висока цена, по-късно отново има недостиг или той се основава изкуствено по някаква причина, поради експорт, а не толкоз за вътрешен пазар. И по този начин се получава сходно и при медикаментите.
Добре, само че там контролът какъв би трябвало да бъде? Какво въздейства на пазара?
Специално бизнесът с медикаментите изобщо в България е по държавна регулация и то освен тъй като ние с вас си купуваме медикаменти, елементарните жители и консуматори, а по тази причина, тъй като страната купува медикаменти. Т.е. страната също купува от пазара на медикаменти – за потребностите на Национална здравноосигурителна каса се купуват медикаментите, за потребностите на лечебните заведения, които имат провиснал бюджет за медикаменти, се купуват медикаменти, държавни лечебни заведения, общински лечебни заведения. Т.е. страната тук е заинтересувана също за това на пазара на медикаменти да няма недостиг на избрани артикули и цените да са в границите на регулацията. Сега, както за храните, по този начин и за медикаментите значим съставен елемент в ценообразуването е Данък " Добавена стойност “. Аз разбирам, че сега нямаме работещо Народно заседание. За да се трансформират ДДС-тата на храните и медикаменти, би трябвало да се гласоподават от парламент като смяна в данъчните закони.
Да.
Въпросът е обаче, когато се изготвя в този момент бюджета за 2023 година към този момент, годишния бюджет за тази година, който би трябвало да бъде направен, утвърден от Министерския съвет, импортиран в следствие в Народното събрание след изборите за разискване – това нещо може да се включи. Какво имам поради? В множеството то страните на Европейския съюз ДДС-то за храни и медикаменти е сред 2 и 4 пъти по-ниско като ставка от общата ставка. Пример: в Гърция 24% е общата ставка на Данък добавена стойност, ДДС-то на храните в супермаркета е 13%. И всеки може да го види в бележката, която му дават – има го в профил. За медикаментите в Гърция ДДС-то е 6% - също може да се види в касовата записка.
Добре, само че използвани ли са техните политики у нас?
Разбира се, че са използвани. Те са използвани в множеството от страните в Европейския съюз. В Румъния Данък добавена стойност ставка – 19%, надлежно ставка за храни и медикаменти – 9%. Аналогично на нашата. Примерно от 20% да се понижи на 10, на 9%. Т.е. в нашия случай тези ставки за храни и медикаменти би трябвало да се движат по Данък добавена стойност сред 5 и 10%. Тогава, в случай че пазарът на медикаменти, отново споделям, е контролиран, страната има интерес да купува медикаменти на положителни цени, не може при такова понижение на Данък добавена стойност някой да пристигна и да каже, че се усилват цените на медикаментите, няма по какъв начин. Няма причини нито за нарастване, дори има по-скоро причини за задържане на цената и понижение на медикаментите. Ето по какъв начин с един подобен инструмент се влияе неадминистративно. Сега доста хора ще кажат: но ще намалеят приходите в бюджета на страната от Данък добавена стойност. В другите, в множеството страни, а те са изключение единствено Дания – няма друга ставка от общата, Дания е със стандарт на живот по-висок от множеството от страните в еврозоната, и…
Г-н Гълъбинов, тъй като напредваме във времето, желая да ви попитам един финален въпрос.
Да.
Разглеждаме една догадка: какъв резултат върху всички тези проблеми би имала еврозоната един ден, в случай че България бъде призната в нея? Темата е доста настояща в последно време.
Еврозоната е едно място, в което ние по този начин или другояче би трябвало да се озовем един ден.
Да, само че с всичките тези проблеми?
Сега, в случай че в живота някой не желае да свърши някаква работа, най-лесното му опрощение е да я отсрочи. Ако ние това не желаеме да го вършим в този момент, да влизаме в еврозоната, може да си намерим доста аргументи да отложим. Освен това всяко последващо предоговаряне на периоди за влизане в еврозоната ще носи и някакви разнообразни, спомагателни условия и условия, по този начин, че ние в никакъв случай да не можем да бъдем – по тази логичност няма да можем, да сме по-близо до идеалния миг, в който да стане член на еврозоната. Аз мисля, че подобен миг няма. И в този момент този график, който имаме за 1 януари 2024 година, би трябвало по всякакъв начин да се стремим да го осъществим. Ние имаме всички шансове за това. Ние сме във валутен ръб, имаме закрепен курс, което е огромно преимущество, и закрепеният ни курс е повече от 20 години към еврото. От 25 години е бордът, преди беше закрепен към марката, по-късно стана закрепен към еврото. Т.е. ние нямаме даже проблеми като Хърватия примерно, тъй като Хърватия имаха свободен валутен курс на куната. Пригодиха го, фиксираха го и влязоха. Нашите лихвени проценти са доста близки до лихвените проценти на еврото в еврозоната също. Тази година наклонността е да свалим инфлацията, уповавам се тя да бъде към междинната инфлация за еврозоната. А също по този начин и като изготвяме бюджета си, отново споделям, за 2023 година да го създадем по този начин, че да не разширяваме прекомерно разходната част, да съобразим приходната и да не излизаме на доста по-голям недостиг от 3%. За предходната година съумяхме 2,9% да бъде. Т.е. ние имаме всички предпоставки да успеем за еврозоната и да имаме всички прерогативи, продължаващи, следващи от това участие. Защото ние и сега имаме такива заради обстоятелството, че сме във валутен ръб и сме с закрепен курс на лв. към еврото.
Да. Тема с продължение, господин Гълъбинов. Много благодаря за този диалог.
Благодаря.
Служебното държавно управление стартира мониторинг на цените на храните, с цел да откри дали има неточно завишаване, което ощетява жителите. Как оценявате тази мярка на кабинета " Донев “? Ще даде ли резултат и какъв ще е той?
В момента да се направи един обзор на цените както на едро, по този начин и на дребно, е потребно. Определено това ще покаже дали има някъде голословни разлики в цените както в складовете, по този начин и в магазинната мрежа. До момента, в случай че създадем обзор от началото на пандемията КОВИД-19, минем през войната, която продължава в Украйна, ние ще забележим, че настъпиха огромни промени в интернационалните пазари във връзка с цените на енергоносителите, на силата като цяло. Повишиха се цените, несъмнено, на питателните артикули, на торовете, на съвсем всичко, услугите. И това се отрази в инфлация, висока инфлация в целия свят за предходната година.
Добре, само че сравнявайки тези инфлационни процеси в другите страни, българинът по-ощетен ли е спрямо потребителите от другите страни в Европейския съюз?
Добре би било, когато приказваме за цените и изменението им в България, въпреки всичко ние да се съпоставяме с останалите страни, както и тези, които се причислиха към Европейския съюз с нас и след нас, от Централна и Източна Европа, по този начин и с другите страни, остарели страни членки. И в случай че пък съпоставим нашата инфлация и нашето изменение на цените с това, което е в страните от еврозоната, ние ще забележим, че ние сме имали съвсем двойно по-висока инфлация за предходната година от тази в еврозоната и нашето повишаване на главните храни, а и медикаменти, се е движело изпреварващо по отношение на повишаването приблизително в страните от еврозоната. Разбира се, тук има разнообразни пояснения. Ако пък забележим – има един уебсайт, който се споделя FoodDrinkEurope, в интернет, той е агрегатор на цени на съществени храни и питиета в Европейски съюз, тогава ние ще забележим, че в България в общи линии ние сме някъде по средата на този интензитет на повишаване. Не сме страната с най-голямо такова повишаване в Европейския съюз.
А коя е тази страна?
Доста са поскъпнали като цяло стоките в някои от балтийските страни. Също подобен образец за повишаване на артикули по-драстично е Унгария за предходната година, където инфлацията означи средногодишно над 20%. В Унгария главният лихвен % централната банка се принуди да го вдигне на 25%, унгарският форинт загуби 1/4 от цената си, изобщо там явно макроикономически има по-големи проблеми, в сравнение с в България. И по тази причина – да, напъните за мониторинг са положителни и дано да се създадат, дано да се види. В същото време дано да имаме поради и нещо друго: с изключение на административно ограничения, които могат да бъдат възприети, и те съществуват като разполагаем инструментариум в България – имаме си такива институции, регулатори, които са регулатори за отбрана на потребителите, за конкуренцията, за положителни търговски практики и така нататък, те да си влязат в ролята, да управляват, да глобяват, когато е нужно. Това е административната част. Но също би трябвало да имаме поради, че има и чисто пазарни пояснения за какво става това. Тези пазарни пояснения, с изключение на с интернационалния пазар, те са свързани и с метода, по който действа и вътрешният ни тук пазар. Особено за питателните артикули. За една част от питателните артикули, които се внасят, а те не са по никакъв начин малко, изключително съществени хранителни артикули, които ние употребяваме тук, една огромна част към този момент са импорт.
Да.
И от Европейския съюз импорт, и от не Европейски съюз страни импорт. Т.е. да се види на какви цени се внасят по митнически данни.
Къде бяха тези регулатори до момента?
След това да се проследят цените в търговията на едро и по-късно и на дребно и там да се откри къде по веригата става това повишаване. Защото – да, в случай че те се в насят на по-високи цени, явно е, че по-късно ще има и крайни цени по-високи, само че в случай че се внасят на относително конкурентни цени, а по-късно им се оскъпява, необяснимо за какво все още цената, до момента в който дойдат в крайните магазини за крайните консуматори, за нас, е, тогава може да се търси дали има детайл на далавера. Или друга такава комерсиална корист, да кажем.
Сега да си поговорим за медикаментите. В прелиминарен диалог с мен споделихте, че те са другият проблем на България. Онзи ден аз да вземем за пример бях в аптеката и си закупих дамска козметика – приказвам за един артикул, на цена, която ми се стори доста висока. Какво се случва с фармацевтичния ни пазар?
Ами да, с изключение на козметиката, в действителност животоспасяващи медикаменти в България се подвигнаха доста като цени, а някои даже не са и налични в мрежата, аптечната мрежа.
Да, към момента липсва инсулин.
Да. И в този момент те, нещата, са свързани, както и при храните, се получава сходен феномен, т.е. изчезва за известно време продуктът, по-късно се появява към този момент с двойно по-висока цена, по-късно отново има недостиг или той се основава изкуствено по някаква причина, поради експорт, а не толкоз за вътрешен пазар. И по този начин се получава сходно и при медикаментите.
Добре, само че там контролът какъв би трябвало да бъде? Какво въздейства на пазара?
Специално бизнесът с медикаментите изобщо в България е по държавна регулация и то освен тъй като ние с вас си купуваме медикаменти, елементарните жители и консуматори, а по тази причина, тъй като страната купува медикаменти. Т.е. страната също купува от пазара на медикаменти – за потребностите на Национална здравноосигурителна каса се купуват медикаментите, за потребностите на лечебните заведения, които имат провиснал бюджет за медикаменти, се купуват медикаменти, държавни лечебни заведения, общински лечебни заведения. Т.е. страната тук е заинтересувана също за това на пазара на медикаменти да няма недостиг на избрани артикули и цените да са в границите на регулацията. Сега, както за храните, по този начин и за медикаментите значим съставен елемент в ценообразуването е Данък " Добавена стойност “. Аз разбирам, че сега нямаме работещо Народно заседание. За да се трансформират ДДС-тата на храните и медикаменти, би трябвало да се гласоподават от парламент като смяна в данъчните закони.
Да.
Въпросът е обаче, когато се изготвя в този момент бюджета за 2023 година към този момент, годишния бюджет за тази година, който би трябвало да бъде направен, утвърден от Министерския съвет, импортиран в следствие в Народното събрание след изборите за разискване – това нещо може да се включи. Какво имам поради? В множеството то страните на Европейския съюз ДДС-то за храни и медикаменти е сред 2 и 4 пъти по-ниско като ставка от общата ставка. Пример: в Гърция 24% е общата ставка на Данък добавена стойност, ДДС-то на храните в супермаркета е 13%. И всеки може да го види в бележката, която му дават – има го в профил. За медикаментите в Гърция ДДС-то е 6% - също може да се види в касовата записка.
Добре, само че използвани ли са техните политики у нас?
Разбира се, че са използвани. Те са използвани в множеството от страните в Европейския съюз. В Румъния Данък добавена стойност ставка – 19%, надлежно ставка за храни и медикаменти – 9%. Аналогично на нашата. Примерно от 20% да се понижи на 10, на 9%. Т.е. в нашия случай тези ставки за храни и медикаменти би трябвало да се движат по Данък добавена стойност сред 5 и 10%. Тогава, в случай че пазарът на медикаменти, отново споделям, е контролиран, страната има интерес да купува медикаменти на положителни цени, не може при такова понижение на Данък добавена стойност някой да пристигна и да каже, че се усилват цените на медикаментите, няма по какъв начин. Няма причини нито за нарастване, дори има по-скоро причини за задържане на цената и понижение на медикаментите. Ето по какъв начин с един подобен инструмент се влияе неадминистративно. Сега доста хора ще кажат: но ще намалеят приходите в бюджета на страната от Данък добавена стойност. В другите, в множеството страни, а те са изключение единствено Дания – няма друга ставка от общата, Дания е със стандарт на живот по-висок от множеството от страните в еврозоната, и…
Г-н Гълъбинов, тъй като напредваме във времето, желая да ви попитам един финален въпрос.
Да.
Разглеждаме една догадка: какъв резултат върху всички тези проблеми би имала еврозоната един ден, в случай че България бъде призната в нея? Темата е доста настояща в последно време.
Еврозоната е едно място, в което ние по този начин или другояче би трябвало да се озовем един ден.
Да, само че с всичките тези проблеми?
Сега, в случай че в живота някой не желае да свърши някаква работа, най-лесното му опрощение е да я отсрочи. Ако ние това не желаеме да го вършим в този момент, да влизаме в еврозоната, може да си намерим доста аргументи да отложим. Освен това всяко последващо предоговаряне на периоди за влизане в еврозоната ще носи и някакви разнообразни, спомагателни условия и условия, по този начин, че ние в никакъв случай да не можем да бъдем – по тази логичност няма да можем, да сме по-близо до идеалния миг, в който да стане член на еврозоната. Аз мисля, че подобен миг няма. И в този момент този график, който имаме за 1 януари 2024 година, би трябвало по всякакъв начин да се стремим да го осъществим. Ние имаме всички шансове за това. Ние сме във валутен ръб, имаме закрепен курс, което е огромно преимущество, и закрепеният ни курс е повече от 20 години към еврото. От 25 години е бордът, преди беше закрепен към марката, по-късно стана закрепен към еврото. Т.е. ние нямаме даже проблеми като Хърватия примерно, тъй като Хърватия имаха свободен валутен курс на куната. Пригодиха го, фиксираха го и влязоха. Нашите лихвени проценти са доста близки до лихвените проценти на еврото в еврозоната също. Тази година наклонността е да свалим инфлацията, уповавам се тя да бъде към междинната инфлация за еврозоната. А също по този начин и като изготвяме бюджета си, отново споделям, за 2023 година да го създадем по този начин, че да не разширяваме прекомерно разходната част, да съобразим приходната и да не излизаме на доста по-голям недостиг от 3%. За предходната година съумяхме 2,9% да бъде. Т.е. ние имаме всички предпоставки да успеем за еврозоната и да имаме всички прерогативи, продължаващи, следващи от това участие. Защото ние и сега имаме такива заради обстоятелството, че сме във валутен ръб и сме с закрепен курс на лв. към еврото.
Да. Тема с продължение, господин Гълъбинов. Много благодаря за този диалог.
Благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ